ТЕС (Техника за емоционална свобода) е отлична техника за самопомощ и всеки може да я усвои и да започне да я прилага за минути.
Ето как се прави ТЕС:
Преди да започнем да я прилагаме, нека да се запознаем с точките, които се потупват.
Всяка точка се потупва по 5-10 пъти.
Можем да потупваме с която ръка ни е удобно и от която страна на тялото ни е удобно.
Можем да сменяме ръката, с която потупваме или страната на тялото, от която потупваме според личното си усещане.
- Карате точка – потупваме я, когато казваме формулировката на проблема по следния начин „Въпреки, че (имам този проблем), аз се приемам и обичам такъв/такава, каквато съм“
- Върха на главата
- Началото на веждата
- Отстрани на окото
- Под окото
- Под носа
- Под устната
- Ключицата
- Под мишницата
- Отстрани на палеца
- Отстрани на показалеца
- Отстрани на средния пръст
- Отстрани на безименния пръст
- Отстрани на малкия пръст
Ето как се прави ТЕС в най-базовия му вид:
За физическа болка
- Определяме проблема, който ни притеснява в момента – например „боли ме главата“
- Определяме нивото на усещането – колко точно ни притеснява проблемът сега, в момента, по скалата от 0 до 10, като 0 е „не ме притеснява изобщо“, а 10 е „няма начин да ме притеснява по –силно от това“
- Започваме да потупваме по карате точката, докато изричаме на глас 3 пъти формулировката, например „Въпреки, че главата ме боли ужасно, аз се приемам и обичам такава, каквато съм.“
- Започваме да потупваме по точките (от 2 до 14) поред и докато го правим, казваме кратката напомняща фраза за проблема, например „боли ме главата“, „тази болка в главата ми“, „ужасно ме боли главата“ и т.н.
- След като направим 1-2 пълни кръга по точките, проверяваме как се чувстваме, като отново оценяваме степента, в която ни притеснява проблемът сега от 0 до 10. Ако още е над 2-3, продължаваме да потупваме по точките, докато си мислим за проблема и казваме напомнящите фрази, докато нивото стане 0 или 1 и усетим, че вече нямаме нужда да потупваме повече.
За негативна емоция/мисъл
- Определяме проблема, който ни притеснява в момента – например „ядосана съм, че синът ми не си разтреби играчките“
- Определяме нивото на усещането – колко точно ни притеснява проблемът сега, в момента, по скалата от 0 до 10, като 0 е „не ме притеснява изобщо“, а 10 е „няма начин да ме притеснява по –силно от това“
- Започваме да потупваме по карате точката, докато изричаме на глас 3 пъти формулировката, например „Въпреки, че съм ядосана, че синът ми не си разтреби играчките, аз се приемам и обичам такава, каквато съм.“
- Започваме да потупваме по точките (от 2 до 14) поред и докато го правим, казваме кратката напомняща фраза за проблема, например „ядосана съм, че синът ми не си разтреби играчките“
- След като направим 1-2 пълни кръга по точките, проверяваме как се чувстваме, като отново оценяваме степента, в която ни притеснява проблемът сега от 0 до 10. Ако още е над 2-3, продължаваме да потупваме по точките, докато си мислим за проблема и казваме напомнящите фрази, докато нивото стане 0 или 1 и усетим, че вече нямаме нужда да потупваме повече.
- Възможно е да се появи нова емоция и тогава започваме да работим върху нея. Например вече не сме ядосани, но сме се почувствали обидени. Тогава променяме установката на: „Въпреки, че се обидих много на сина ми, защото не си разтреби играчките, аз се приемам и обичам такава, каквато съм“ и потупваме с тези фрази, докато нивото падне до 0 или 1.