Подсъзнателни програми..
Някои хора си представят сцени като по филмите – гълташ някакво розово хапче, слагат ти инжекция с нещо, прикачват към главата ти сложна апаратура и като се събудиш – край, не помниш нищо от преди, инсталирали са ти нови спомени, сменили са ти чипа, вкарали са ти нови подсъзнателни програми и си съвсем друг човек…
Малко е страшничко, а?
А помниш ли сутринта като стана, как си изми зъбите? Какво си облече за навън? Какво е първото, което почувства, когато излезе от входната врата? А всъщност закуси ли и какво яде?
Може да ни се струва, че всяко едно от тези решения сме го взели съвсем съзнателно, но знаеш ли всъщност коя наша част ни контролира толкова силно, че дори не подозираме?
Да, това е подсъзнанието.
Нещата, които харесваме или не харесваме, изборите и предпочитанията ни са резултат от нашите подсъзнателни програми.
За всеки човек тези подсъзнателни програми са различни и точно затова животът на всеки от нас съдържа уникални индивидуални преживявания – такива, които няма нито един друг човек.
Как се създават подсъзнателни програми?
Ние сме направени така, че постоянно автоматично да се самопрограмираме.
Още от момента на раждането ни започват нашите преживявания в живота и на всяко от тях му даваме някакво значение, интерпретираме го и го записваме в подсъзнанието, за да използваме тази информация за в бъдеще.
Бебето се запознава със света и хората около себе си и подсъзнанието му записва всичко, което е видяло и чуло при излизането от корема на мама на бял свят. Всеки допир, всяка миризма, определението за това “кой съм аз”, как работи света, какъв е животът и т.н. се съхранява под формата на подсъзнателни програми.
Този процес тече усилено до към 7-годишна възраст.
Мозъкът на детето се намира в близко до хипнотичния сън състояние, в което попива огромни обеми информация, без да я филтрира.
Всичко, което кажат мама, тате, баба, по-големият брат или сестра, госпожата в училище или някой друг авторитет, се записва като абсолютен факт.
Наблюдаваме поведението на хората около нас и го копираме, без дори да осъзнаваме това. По този начин се учим как да вървим през живота. И се превръщаме в копие на тези, които ни отглеждат.
По-късно в живота човек започва да филтрира всяка нова опитност през призмата на тези вече записани преживявания от първите 7 години.
Каква е връзката между съзнанието, подсъзнанието и тялото?
Вероятно на всеки се е случвало да си върви по улицата и изведнъж да усети някакво неприятно чувство, което е дошло сякаш от нищото. Например страх или притеснение.
Как разбираме, че имаме неприятно чувство?
Усещаме го в тялото – например ни се свива стомаха или усещаме как ни побиват тръпки по гърба и искаме да избягаме.
По този начин се привлича нашето съзнателно внимание – ето, чувствам тръпки по гърба, значи има някаква опасност.
Обаче къде е опасността? Има ли нещо опасно в момента на улицата, или реагирам на запис, който подсъзнанието ми пази?
Какъв може да е този запис? Това е запис на минала ситуация, която според подсъзнанието ни е сходна на тази, в която сме в момента.
Ние може да не помним съзнателно каква е била миналата ситуация.
Но подсъзнанието пази запис на всичко.
Ето затова сърцето ни започва да бие лудо и да усещаме чувство на страх – защото сме видели нещо, някой ни е заприличал на стар познат, с който имаме някаква случка или сме чули някакъв звук или израз.. Усетили сме някаква миризма и понеже подсъзнанието ни пази „запис“, че това е „опасно“, веднага задейства телесна реакция, за да привлече вниманието на съзнанието ни към опасността и да можем да разрешим проблема.
Подсъзнанието ни обобщава неща по начини, за които си нямаме и идея на съзнателно ниво.
Затова когато сме в някаква ситуация, която отстрани изглежда безобидна, но ние изпитваме необясним страх, паника, притеснение, тъга или нещо друго, причината е, че подсъзнанието ни е „пуснало стара програма“.
Казано накратко – нещо в сегашната ситуация напомня за предишната и се задействат всички телесни реакции, които всъщност се отнасят до предишната ситуация.
Когато имаме някакво негативно преживяване – например някакви емоции или мисли, те винаги имат своето отражение в тялото.
Освен това, има образи, звуци, вкусове и миризми, които са свързани с тези негативни усещания.
Ние можем да неутрализираме връзката между негативните емоции, неприятните усещания в тялото, негативните мисли и сетивни усещания и преживяванията си.
Ако отидем още по-дълбоко, може да намерим с коя ситуация в миналото е започнало цялото нещо.
Кога за пръв път сме научили, че ситуации като тази, в която сме в момента, е опасна?
На колко години сме били, кой е бил там с нас или сме били сами?
Какво се е случило? Какво сме решили тогава за живота, за хората, за начина, по който се случват нещата?
Кое убеждение сме възприели?
Точно това убеждение продължава да притегля още и още ситуации като тази в живота ни, защото подсъзнанието търси начин да валидира убежденията, които имаме записани.
И ако нещата вече ти стават ясни, сега сигурно се чудиш какво да правиш с цялата тази информация..
Какво означава това?
На първо място, след като вече знаеш как работи подсъзнанието, можеш съзнателно да избереш да поемеш контрола и отговорността за себе си и начина, по който се чувстваш.
Второ, след като вече си наясно, че много голяма част от реакциите ни, изборите, които правим, емоциите, които изпитваме, са резултат на твоите подсъзнателните програми, можеш съзнателно да избереш да ги промениш.
Трето, сега като вече знаеш, че тялото и ума работят в единна система, можеш да обръщаш по-голямо и осъзнато внимание на сигналите, които ти дават те. Това ще ти помогне да се справяш по-ефективно с трудностите, които ти изникват.
П.П. Ако се чудиш как може да промениш подсъзнателните програми, които ти пречат с такива, които да ти помагат, за щастие едни умни хора са измислили техники като НЛП (невро-лингвистично програмиране), ТЕС (техника за емоционална свобода) и още по-мощното Пренареждане на матрицата с ТЕС и още много, много други. Силно работещи техники за тези, които искат да вървят напред по пътя си с по-голяма лекота и да оставят товара на миналото зад гърба си. Всеки сам решава докъде да стигне. Ако и ти си за направо и напред, поздравления. Това е правилната посока.