Как се подготвих за второто ми раждане, така че да се чувствам спокойна и уверена
Преди една година, точно по времето, когато трябваше да раждам втория ми син, у мен започнаха да се надигат всякакви страхове.
Медиите пишеха за нещастен случай с родилка, която беше загубила живота си и това нямаше как да не ме докосне като човек и жена, а и като майка, на която й предстои раждане след 3-4 седмици.
Усещах, че ставам много тревожна и в главата ми се въртят всякакви неприятни филми.
Отгоре на всичко четях доста за рисковете, които могат да настъпят по време на естествено раждане и в един момент усетих, че се опитвам да се самоубедя, че е по-добре да родя със секцио по желание, за да е по-сигурно, че аз и бебето ще сме живи и здрави.
Даже разказвах и на близките ми за нещата, които съм чела, че са се случвали на други жени, за нещата, които съм чула в болницата, докато са ми мерели тоновете и общо взето рисувах черни сценарии за естественото раждане, въпреки, че вече бях родила първия ми син безпроблемно.
Много ме беше страх и сякаш ми се искаше някой да ми каже: “Бори, по-добре да родиш секцио по желание, виж какви неща се случват по болниците.”
В един момент ми писна да се страхувам, а и все-пак знаех, че не е много продуктивно по цял ден да си въртиш такива мисли в главата и реших, че е време да поработя със себе си с Техники за емоционална свобода (ТЕС).
Взех един лист и написах абсолютно всичко, което ме притесняваше във връзка с раждането. Дори и най-черните неща, които човек даже не иска да каже на глас.
Започнах да работя с тях едно по едно, докато спрат да ме притесняват.
Някои от тях сами отпадаха, без да съм работила конкретно върху тях. Листа си го носех с мен и отвреме навреме проверявах какво се случва в мен, докато чета написаните неща.
По едно време усетих, че вече се чувствам по-спокойна като цяло и нещата, които бях написала, вече ми звучаха някак далечно и не ми предизвикваха негативни емоции.
Даже имаше един момент, буквално около седмица преди да родя, в който трябваше да чакам моя лекар пред родилното отделение. От там се чуваха писъци, но аз бях някак спокойна и уверена за момента, в който и аз ще съм в родилното и сигурно ще крещя.
И така, дойде денят, в който всичко показваше, че ще раждам. Когато се озовах в болницата с 4 см разкритие, все-още можех да понасям контракциите и да попълвам безброй документи напълно адекватно.
След като ме качиха в предродилната зала, видях, че съм единствената раждаща в този момент.
Посрещнаха ме усмихнати акушерки и въпреки болката, някак чувствах, че съм в сигурни ръце.
Сложиха ми система с окситоцин (явно, за да забързат нещата и да им се махам от главата), която доста бързо ми предизвика много по-болезнени контракции.
В този момент използвах ТЕС, за да мога да се справям с болката.
Потупвах по всички точки, концентрирана върху усещанията си и си представях как с всяка контракция пътя на бебето се разширява.
Една акушерка видя, че се потупвам по лицето и ме попита да не би да ми е топло.
Тогава й разказах какво правя. Беше й много интересно да научи, че има такава техника, която може да помага по този начин и даже предположи, че ще й е полезно да я изучи, за да може да помага на жените.
Всичко вървеше добре, аз си правех ТЕС, дишах си и понасях контракциите, като си мислех, че мога още доста време да изкарам така.
Докторът ми беше дошъл и седеше отстрани, попълваше си някакви документи и отвреме-навреме ми хвърляше по едно око. Бяха ми засилили системата максимално, апаратът показваше много силни контракции, а пък аз изглеждах доста спокойна…
И тогава по средата на една контракция, докторът ми подметна, че може да ми сложат упойка, вместо да се мъча повече.
Точно в този момент доста ме болеше, мислех си, че остава още много и се съгласих с предложението.
Да, но докато дойде анестезиолог и докато ми сложи упойката, още преди да ме е хванала, вече беше дошло време да раждам.
Така че моят син се появи и след това упойката вече ме хвана напълно и можех да се насладя на няколко часа блаженство без болка.
Да, но всички знаем какво става в следващите дни след раждането – хормоните играят, изтощена си, контракциите особено след второ раждане при мен бяха ужасяващи, болят те гърдите, не можеш да се наспиш, в очите напират сълзи, а в главата ти започват да нахлуват лоши мисли.
И нищо не може да ти помогне – болката трябва да я изтърпиш, защото е естествен процес, сънят не можеш да си го набавиш, защото имаш новородено, не можеш да ядеш това и онова, защото кърмиш..
Като повечето жени, и аз имах някои тежки моменти и започнах да работя с ТЕС още от болницата и мога да кажа, че се възстанових доста бързо психически, емоционално и физически.
Тази техника е толкова лесна и изумително мощна и винаги ни е под ръка точно за моментите, когато се чувстваме безнадеждно и сякаш нищо не може да ни помогне.
По много лек и естествен начин ТЕС ни помага да се справим с притесненията и тревогите, за да сме отворени за по-продуктивни мисли.
А продуктивните мисли пораждат продуктивни действия.
Би било прекрасно, ако всяка жена знае тази техника и я прилага, за да има спокойна бременност и да може да се подготви за раждането.
Да, ние нямаме гаранция за нищо, но това, което зависи от нас и можем да направим, е да се освободим от страховете, притесненията и тревогата.
Не забравяйте, че бебето усеща всяка наша емоция като своя и не е без значение как се чувстваме и какво мислим.
Надявам се споделянето на моя личен опит да помогне на поне една жена да се справи с предизвикателствата около тези иначе прекрасни моменти.
Силно ви препоръчвам да се научите да използвате ТЕС поне на базово ниво.
А ако имате затруднения, винаги можете да се обърнете за помощ към опитен практик. Ето как да се свържете с мен.