Дете в начална училищна възраст, което редовно се връща у дома нацупено, раздразнително и в лошо настроение. За психолог ли е детето?
Всеки родител много или малко се научава с времето да разбира все по-добре детето си.
И така може по изражението на лицето му, по тона на гласа му, по определени поведения да разбере как се чувства детето, дали му казва истината, дали нещо го тревожи и т.н.
(Понякога обаче децата са доста добри в прикриването и е трудно да хванем нещата. Те също познават нашите настроения и реакции и могат много добре да ни манипулират още от ранна възраст)
И така – какво да направим, ако имаме малък ученик, който се прибира от училище изнервен, намръщен и в лошо настроение?
Първо, трябва да помним, че много от децата, които посещават целодневно обучение (ходят на занималня) се преуморяват, нищо че са „свикнали“ от детската градина по цял ден да са извън къщи. Седенето повече време на едно място, новите правила и среда в училище са стресогенен фактор за първокласника, а на някои деца им отнема доста време да се адаптират.
И нищо чудно, че накрая на деня нервната система на детето е претоварена и то има нужда от почивка, за да се възстанови. Някои деца имат сили за още игри и тичане навън, а други се прибират изморени и просто лягат на дивана.
Освен това, някои деца просто са по-сензитивни и впечатлителни и се натоварват емоционално и психически от неща, които за други деца може да не представляват проблем. Ако нашето дете е такова, си струва да отделяме време и внимание, за да му помогнем да преработи напрежението.
Друго важно нещо е храненето на детето – хранило ли се е достатъчно пълноценно през деня, за да може мозъкът и целият организъм да работят добре. Изгладнялото дете може да е много изнервено и с нетърпимо поведение (също като нас, възрастните), просто защото кръвната му захар е паднала. Така че трябва да се уверим, че детето е хапнало и е пило достатъчно вода.
След това вече, когато имаме нахранено и хидратирано дете, можем да подберем спокоен момент, в който да се опитаме да разберем как вървят нещата в училище. Какви случки е имало през деня, кои съученици са му приятели, кои не му допадат, какво мисли за госпожата, кое му харесва, кое не му харесва в класната стая, до кого седи на чина и т.н.
Не всички деца обичат да разказват и затова всеки трябва да открие своя подход за пълноценно общуване с детето си.
Понякога просто разговор и споделяне е достатъчен, за да намали напрежението у детето и то да се почувства спокойно.
А в други случаи се налага малко повече работа с детето.
Малко от моят личен опит като майка – аз използвам за моите деца абсолютно всички техники и методи, с които работя и с възрастни, като просто ги адаптирам според възрастта на детето.
Много пъти ми се е случвало да видя вкъщи как единият ми син се държи враждебно към другия, без причина, още от идването вкъщи. Тогава ми става ясно, че причината е нещо, което се е случило в училище/детската градина, което детето не е успяло да преработи и проектира върху брат си.
Няколко минути разговор (плюс някоя и друга „вълшебна“ техника) и нещата се оправят, а самите деца се учат да са по-осъзнати за вътрешния си свят и емоциите си.
Смятам, че това помага в дългосрочен план, за да може човек да се научи да разбира и познава поведението си по-добре, както и да може да намира различни възможности за реакция.
В заключение на тази кратка статия – мисля, че ние самите като родители можем много да помогнем на децата си, като създадем доверителни отношения на разбиране, споделяне и подкрепа, което е процес, който се изгражда с времето.
Изискват се училия, време и търпение и не винаги е лесно.
Важно е да обърнем внимание и на себе си, за да можем да подкрепим по най-добрия начин детето.
А ако нашето дете има някакви страхове и напрежение в следствие на някоя конкретна неприятна случка и те с времето не отминават и го тормозят – можем да потърсим професионалист, който да му помогне.