Как да преодолеем раздялата? 

Какво се случва като се разделим с някого? Чуваме всякакви съвети, например „забрави го/забрави я“, „трябва да продължиш напред“, „не си струва да се ядосваш заради мъж/заради жена“, „заслужаваш някой по-добър“ и т.н.

Тези неща носят временно облекчение. И макар че звучат правилно, въпросът е как да го постигнем. Как да го забравим, като постоянно се сещаме за неща, които са се случили в миналото? Как да продължим напред, като не можем да оставим нещата зад гърба си?

Всеки човек се е съблъсквал с такава ситуация един или повече пъти. И чувството съвсем не е приятно. Знам го от личен опит и от опита на мои клиенти, които са страдали заради раздяла.

Дори човек да знае какво трябва да направи и как иска да се чувства, е трудно да го направи. Много често му е нужна външна помощ. Понякога една казана дума от приятел подрежда пъзела и намираме сили да излезем от лабиринта.

А ако не обичаме да споделяме? Ако сме свикнали да мислим, че трябва да се справяме с всичко сами?

Имах една клиентка, ще я наречем Нина*, която беше много обидена на приятеля си заради нещо, което беше направил. Дори бяха прекъснали отношенията си за неизвестно какъв период занапред.

И по цял ден моята клиентка въртеше в главата си най-различни мисли и сцени – какво прави сега, къде ли се намира, с кого е там, защо не ми пише, защо не ми отговаря на съобщението, как можа да постъпи така, къде сбърках, какво да направя, за да си го върна? И подскачаше при всяко позвъняване на телефона или известие за ново съобщение.

На работа нещата също не вървяха добре, защото тя в мислите си се намираше другаде, не можеше да се концентрира, правеше грешки. Постоянно закъсняваше за работа, защото ставаше прекалено късно (защото е заспала много късно, понеже си е мислила за бившия си приятел и нещата, които са се случили).

Казано с други думи – качеството ѝ на живот беше сериозно влошено. Тя осъзнаваше, че трябва да спре да мисли за това. Приятелки и роднини и казваха, че изобщо не трябва да търси този човек повече, защото заслужава нещо по-добро. Обаче тя не знаеше как да махне всичко това от главата си.

Когато дойде при мен, в началото търсеше някакви практики за развиване на женската енергия, защото чела, че това помага да си го върнеш обратно. Нормално е в отчаянието си човек да прибегне до различни неща, които е чувал или чел.

След като й обясних, че нещата всъщност не се решават така или може би аз не съм човекът, който да съдейства с такива практики, тя бързо разбра какво имам предвид. И реши да вземе нещата в свои ръце, като работи само и единствено върху себе си, за да се освободи от неприятните емоции и да може свободно да продължи напред.

Как го направихме?

В процеса на нашата работа ние обърнахме внимание и на тялото, и на и ума и успяхме да постигнем резултат, който трудно се достига само с воля и дисциплина.

„Програмирахме“ ума на Нина така, че да спре да ѝ прожектира едни и същи филми и сцени, които да са емоционално неприятни.

Излекувахме душевната рана от това, което се е случило и споменът за него спря да причинява на Нина болка.

Тя се свърза с ресурсите, които има вътре в себе си и взе решение да продължи като свободен човек.

С моя подход, включващ техники от енергийната психология и НЛП помагам на клиентите си бързо и лесно да освободят блокажите в системата тяло-ум и да започнат да се чувстват по-спокойни.

Най-хубавото е, че не е нужно да разказват и анализират миналото до безкрай и да преживяват лошите неща отново и отново. Просто не всеки човек има желанието, нагласата или времето за това.

По време на нашата работа постигаме спокойствие на ума, освобождаване на тялото от стреса и правилно протичане на жизнената енергия.

А това е една прекрасна основа, върху която човек да изгради смислено и пълноценно ежедневие.

За връзка с мен кликнете тук

*Името на клиентката и някои детайли от историята са променени

 

Scroll to Top