Чувствате се безсилна да се справите, когато малкото ви дете изпитва интензивни чувства на гняв, срам, страх.. или просто е изморено, гладно и се тръшка? Пробвали сте какво ли не. От отвличане на вниманието до даване на лакомство, биберон, пускане на филмче или обещаване, че ще купим някоя желана играчка..
В краткосрочен план това може да проработи. Ще проработи в смисъл, че ще спре нежеланото поведение. Но дали е полезно за самото дете? Вярвам, че отговорът е ясен.
За щастие има и други начини да помогнем на детето да се успокои. Сравнително бързо, лесно и без да прилагаме наказания или да даваме награди. А бонусът е, че ще го научим да разпознава и назовава емоциите си с времето. Дори детето още да е малко, това не бива да ни спира да положим основите на развитието на неговата емоционална интелигентност.
И така – как да успокоим дете в истерия?
Първото и най-важно нещо е да определим какъв е проблемът.
Детето плаче, защото се е ударило, защото някой го е нагрубил, защото е уплашено от нещо, боли го нещо, срам го е от нещо, спи му се, нервната му система е претоварена от сензорни стимули или нещо друго?
Можем да питаме детето, а ако още не може да говори – да се опитаме да предположим какво може да го е разстроило.
Тук се изисква наблюдателност от наша страна, както и разбирането, че емоциите при малките деца са трудни за контролиране. Банални и ежедневни за нас ситуации, за тях са нови и могат да извикат интензивна реакция. Нашата работа е да подкрепим детето да се справи и в дългосрочен план да развие адаптивност и устойчивост.
Как можем да успокоим малкото си дете?
Един лесен начин е под формата на игра леко и внимателно да масажираме точките от двете страни на гръбначния стълб, на около 2 см от всяка страна. Докато го правим, говорим на детето за това, което изпитва.
Например: “Много те боли крачето, защото се удари”, “Много се уплаши от онова голямо куче”, “Ядосан си, че брат ти ти взе играчките”, “Срам те е от госпожата в детската градина” и т.н.
Целта е да кажем нещата такива, каквито са, без да ги отричаме или да обясняваме на детето, че няма от какво да се страхува или тревожи. Или пък, че големите момчета или момичета не плачат. Или децата ще му се смеят, че плаче и т.н.
За малкото дете дори ежедневни дреболии са напълно реални и заплашителни неща, които предизвикват много силен емоционален дискомфорт.
Докато ние изговаряме на глас случката или чувството, много често детето само се включва с подробности и допълва нещата, които го тревожат. Така неусетно напрежението намалява и детето се успокоява.
Понякога е възможно детето да не ни дава да го докосваме и да не иска да го гушкаме. Ако сме преценили, че детето е в кондиция (не е схвръх стимулирано, не му се спи, не е гладно и не изпитва някакъв друг дискомфорт) и виждаме, че все-пак проявява интерес към разговора за преживяването му – тогава можем да вземем плюшена играчка и да потупваме върху нея по ТЕС точките и през това време да говорим за нещата, които детето изпитва.
Ако пък детето е бебе, можем да го гушнем и да потупваме директно върху себе си. Това също често работи добре.
Родителството често е трудно и изтощително именно заради големия психо-емоционален ресурс, който изисква. Затова е важно да се грижим за себе си, за здравето си и психичното си благополучие. По този начин можем да сме пълноценни родители на нашите деца и да им даваме добрия пример.
С уважение,
Боряна Кръстева
Психолог