Една много грижовна майка правела всичко за децата си – готвела им с домашни продукти, лекувала ги с билкови сиропи, стараела се да си лягат навреме и да не гледат много телевизия..
Изисквала да се справят отлично в училище, да ходят на извънкласни дейности и да помагат вкъщи..
Самата тя обаче не обръщала много внимание на себе си – децата били най-важни.
Затова и преглъщала негативните емоции от нещастната си връзка с бащата на децата, понеже те нямали значение. Нали децата са най-важни, а и какво ще кажат хората, ако се разведе. Тя нейната песен и без това била изпята вече.. Ще си го стиска в себе си и това е.
Сутрин преди работа готвела, за да има за обяд, когато се приберат децата от училище. Правела им закуска. Изобщо – грижата за децата била приоритет, защото те били най-важни.
Децата никога не я виждали да седне на дивана с книга в ръка, и никога не сядали с нея да гледат заедно филм.
Тя не обичала много да се гримира, да си прави прически, да излиза на кафе с приятелки или да прави каквото и да било за себе си. Все-пак приоритетът бил поставен върху децата.
А всъщност децата били оправдание, зад което се криело липсата на желание за живот и безброй други проблеми.
Колкото и добри и послушни да били те, майката редовно им крещяла и за най-малкото нещо.
По сериозното и лице и студения ѝ тон те усещали, че има нещо нередно, но не разбирали какво е то.
И решили, че ще започнат още повече да я слушат и да са още по-безупречни вкъщи и в училище.
Уви, това не помогнало особено.
Мама все била изнервена и изморена и за всичко викала. А понякога изпадала в кризи, когато крещяла истерично и питала кога Господ ще си я прибере.
Пораствайки, децата все се притеснявали и се страхували да не се случи нещо лошо с нея.
Усещали, че тя е нещастна.
Дори ѝ намеквали да иде на психолог. Обаче тя не ги чувала.
И на лекар не отишла, нищо че все била изморена и имала силен косопад от години.
Тайно всяка от девойките си казвала, че никога няма да се държи като майка си – няма да вика на децата си, няма да се държи грубо с мъжа си и ще е спокойна и мила.
И толкова им се искало мама да не е нещастна, обаче нищо не можели да направят..
След време създали семейства.
След като родили свои деца и ежедневието ги завъртяло, порасналите момичета усетили, че вече все по-често викат. Все по-често са изнервени и изморени.. И неусетно правят като мама. И стават като мама. Решили да вземат мерки – чели в интернет, писали по форуми, отишли на лекар.
Личните лекари казали – изследвай си щитовидната жлеза. И каква случайност – и двете били с недостатъчно добре работеща жлеза. Това било медицинското обяснение за състоянията им. Било наследствено, а и след раждане се случвали такива неща..
А само ако едно време мама се беше запитала защо се чувства зле.. Ако беше потърсила помощ.. Ако беше коригирала състоянието си – с хапчета, билки, добавки, психотерапия -каквото е нужно.. Но нали тя не е важна, а децата са важните..
…
Всяко физическо състояние има своя психологичен аспект.
Дори да работим само с едната част, пак ще повлияем положително и на другата.
Разбира се, най-добре да работим и за двете едновременно. И да не си мислим, че пренебрегвайки себе си, можем да сме полезни или пълноценни за някой друг.
По този начин не даваме добър пример на децата си и накрая всички страдат. И няма значение, че сме готвили домашна храна и сме възпитали отличници. Психологическите щети, които сме нанесли, са за цял живот.
Ако се чувствате зле и нещо ви тормози – предприемете действия, за да не вредите на себе си и на хората, които обичате. Винаги има решение, стига човек да поиска и да го потърси.
С уважение,
Боряна Кръстева
Психолог