(И защо това не е дефект, а страничен ефект на силния им ум)
Вие сте човек, който мисли бързо, анализира в дълбочина, обича да има яснота и контрол и вероятно сте си задавали въпроса: „Защо се чувствам тревожен/тревожна, след като обективно погледнато всичко ми е наред“
Имате добра работа, опит, отговорности, семейство.. А вътре във вас се въртят постоянно различни мисли и сценарии, които ви предизвикват напрежение.
Това не означава, че сте слаба личност, че сте прекалено черногледи или страхливи.
От гледна точка на невронауката тревожността може да е свързана с това, че вие сте интелигентни, предвиждащи и отговорни.
Интелигентният ум работи в посока напред във времето. Това е така, защото едни от основните функции на префронталния кортекс (най-развитата част от човешкия мозък), са да предвижда, организира и планира задачите, да анализира възможни сценарии, за да предотврати грешки.
При хора с високи когнитивни способности този механизъм е особено активен. Но проблемът е, че мозъкът не прави разлика между потенциална опасност и реална опасност. И двете неща изглеждат като сигнал за мобилизация за нервната система.
Така излиза, че мозъкът ни подготвя сценарии, за да ни защити за всеки случай, а тялото реагира сякаш тези сценарии вече се случват.
Когато анализът храни тревожността
В основата на тревожността стои амигдалата – част от мозъка, която отговаря за разпознаването на заплаха. Тя реагира по-бързо от рационалния ум. Когато амигдалата засече нещо потенциално рисково, префронталния кортекс се включва, за да анализира ситуацията.
И тук се получава капанът: колкото повече мислите, толкова повече амигдалата получава сигнали, че има защо да е нащрек.
Резултатът е самоподдържащ се цикъл:
- тревожна мисъл
- телесна активация
- още анализ
- още тревожност
Тревожност за бъдещето
Много хора с тревожност казват:
„Знам, че в момента нямам проблем, обаче не мога да се отпусна.“
Това е тревожност, насочена не към настоящето, а към това, което може да се случи.
Мозъкът прави нещо като симулация на бъдещето, а нервната система реагира на тези симулации като на реална заплаха.
Затова логиката рядко е достатъчна, за да успокои тялото.
Защо не работи съветът „мисли позитивно“
Тревожността не е просто мисловен навик, а е състояние на нервната система.
Когато тялото е в режим на опасност, рационалните аргументи имат ограничен ефект, а опитът за самоконтрол чрез воля изчерпва още повече ресурси.
Истинската промяна започва не с повече мислене, а с подаване на сигнал за безопасност към нервната система.
В заключение – тревожността при интелигентните хора не означава, че нещо във вас е „счупено“. Означава, че мозъкът ви е изключително добър в това да предвижда, анализира и поема отговорност.
Въпросът не е как да спрете да мислите, а как да помогнете на нервната си система да усети, че вече не е нужно да е в постоянна готовност.
Още по темата можете да видите в статиите Когато умът е претоварен и Как да заспивате по-лесно вечер.